Джуджо

Откакто се помня прекарвам всяка свободна минута на село. Но имаше един пуст период, в който прадядо ми си отиде от този свят, и надделяха фамилните спорове за имот. Къщата беше продадена, парите разпределени, на едни повече, на други по-малко, дядо ми преглътна тежко това и няколко години по-късно на смъртния си одър закле баща ми да върне бащината му къща и си замина с отворени очи. Баща ми изпълни заръката. С цената на много компромиси, но я изпълни. Ваканциите, съботите и неделите, всяко свободно от училище време отново беше посветено на селските приключения, за някои от които съм писал преди.

Четири лехи лук и пет буркана с мед
прочети още

Четири лехи лук и пет буркана с мед

Лятото тъкмо беше навлязло в разгара си, когато на опашката за хляб пред селската фурна дядо Медарко ме потупа по рамото и ме пита дали искам да му поработя малко, а той щял да ми се отплати добре. Работата беше да се извади, изчисти и подреди лук, тъкмо четири лехи, към това и леха с

Черните лебеди на Сребърния. Част последна
прочети още

Черните лебеди на Сребърния. Част последна

Първа част Втора част Трета част 15 юли  Чекръка, Дембито и Гути тръгнаха отново към Варна, за нова среща с лебедите. Всичко беше отработено и на теория, и на практика. И тримата си носеха филии по джобовете още от село за всеки случай. Дори чувалите бяха три – за всеки лебед по един и то

Черните лебеди на Сребърния. Част 3
прочети още

Черните лебеди на Сребърния. Част 3

Първа част Втора част 23 юни  – Гошо, я направи три кафета и ходи да пушиш! – нареди Чекръка. Гути и Дембито дойдоха почти по едно и също време и седнаха на масичката с кафетата. – Ще отида да си взема захарче. – каза Демби. – Никакво захарче за тебе, убиецо на камили! Горчиво ще

Черните лебеди на Сребърния. Част 2
прочети още

Черните лебеди на Сребърния. Част 2

Към първа част  22 юни Изнервеният поглед на Чекръка не вещаеше нищо добро. Снощният мач го ядеше, а нервите му се бяха разклатили здраво. Мърмореше си сам, докато караше да подбере Дембито и Гути към Варна.

Черните лебеди на Сребърния
прочети още

Черните лебеди на Сребърния

Галерия от спомените на Митьо Хондрий Първа част 17 юни Гошо Кафеджията премести датата на календара. Очакваше обещаващ ден и още по-обещаваща нощ. 17 юни 1994 година. Беше топло, а бирата и днес закъсня. Тази вечер почваше Световното. Поръча пет каси повече от обичайното, а японският телевизор на братовчед му стоеше в очакване върху хладилника.

Епичният свят на „Тайко“
прочети още

Епичният свят на „Тайко“

Бях в средата на тийнейджърските си години, когато за първи път попаднах на книга на Джеймс Клавел. Книгата беше „Шогун“. Останах запленен от тази история и у мен се настани траен интерес към Япония – история, култура, традиции. Само дето не започнах да тренирам някакви японски бойни изкуства. Изчетох много неща, гледах филми, говорих с

Струва ли си…
прочети още

Струва ли си…

Отново на училище. За поредна година. Кучетата си лаят, съвсем тихичко, керванът си върви. В Министерството на образованието всички са щастливи, другарката Янка се прави на загрижена, обещават намаляване на бумащината и равен достъп до образование за всички, но както обикновено, някои са по-равни от другите. В някои селски училища има по половин работещ компютър,

Сладко от смокини и ябълково вино
прочети още

Сладко от смокини и ябълково вино

Дядо Михал обичаше сладко от смокини и ябълково вино. Не непременно заедно, но и това се беше случвало понякога. Разбира се обичаше ракия и хубаво домашно вино, а когато нямаше едно от двете, пиеше каквото има, дори и бира, макар че никак не я долюбваше. Не искам да оставате с впечатлението, че старецът беше някакъв

Фентъзи за новобранци
прочети още

Фентъзи за новобранци

Четенето на фентъзи често озадачава четящите хора, които странят от този жанр по една или друга причина, но той често може да бъде много весел и приятен читателски опит, който да разшири кръгозора. Затова ви предлагам десет книги или книжни поредици, с които може да направите опит да потънете в истории, които приличат на приказки